По-голямата част от обществената дейност по отношение на наркотиците, като че ли е насочена към потушаване на вредните последици от това явление. Какво да направим, за да помогнем на хората да се възстановят? Как да спрем разпространяването на СПИН сред накроманите? Това са все добри и похвални неща. Нашата цел не е нито да омаловажим усилията, които се полагат в тази насока, нито да се опитваме да създам впечатлението, че има лесни и прости разрешения.

Все пак, винаги когато сме изправени пред бедствие от подобна величина, заслужава си да се запитаме, как това се отнася към нас самите. Наркотиците са един от поредните опити на човека да намери лек за реалности, с които не знае как да се справи иначе: разочарование, отчаяние, скука, стрес, страх. В един несигурен и неясен свят, те предлагат като че ли отговор или поне изход. Този изход изглежда лесен и приятен, но както показват многото истории и информацията, публикувана тук, в крайна сметка той се оказва фатален. Той много прилича на онези филми на ужасите, където веднъж забъркал се в някаква каша, човек не знае как да се отърве от нея. Този филм обаче не свършва след двучасова прожекция.

Ние вярваме, че е необходимо човек да има предвид съществуването на алтернатива, на различна гледна точна. В нашия свят няма дефинитивни отговори и рецепти за това, как да се справим с трагедиите и натиска, на които волю или неволю сме изложени. Но понеже ние вярваме, че съществува Бог - Творец на вселената, то сме склонни да твърдим, че някакъв отговор все трябва да има. Вярата в Бога помага на човек да обедини в едно миналото, бъдещето и настоящето, които обикновено са разпокъсани от угризенията за това, което се е случило и страха от това, което предстои. Бог може да прости миналото, да даде надежда за бъдещето и така да доведе до изцеление на настоящето. С тази вяра ние подхождаме към проблема или по-скоро към неговите корени. Независимо дали сме бивши наркомани, или просто хора, които се опитват да се справят с живота си, вярата в Исус Христос е перспективата, която ни помага. Тя не е полезно самовнушение, което може да помогне на наранените да се възстановят. Тя е по-скоро изконна необходимост на всеки човек, без която животът винаги ще бъде изложен на риска да се окаже прекалено страшен, или прекалено разочароващ.